Why wrangling risk at banks is so hard

The writer is a managing director at Frontline Analysts and the author of ‘The Unaccountability Machine’

One of the episodes from my career as an equity analyst that has stuck in my mind was the time I went to Dublin, back in the innocent days of the so-called Celtic Tiger era of the 1990s and 2000s. Бях там, с цел да приказвам с Банкс за това, което в тези дни се назовава „ взрив “, а не „ балон “. Двойката банкери пред мен бяха в умерено въодушевление и желаех да схвана какъв брой са изостанали и неофициални ирландските регулатори.

„ Можете ли да повярвате “, един от тях ми сподели: „ Помолиха ни за детайлности за всички наши мощно употребявани заеми? мислейки по времето, че това е малко алено знаме, в две сетива. Първо, не е отлично, когато надзорните органи командват толкоз малко почитание, че банкерите са подготвени да ги се подиграят с цялостен чужд. И второ, в случай че това в действителност беше единственият метод да се дават данните, нужни за търсене на модели и опасности в книгата за кредитиране на недвижими парцели, тогава това не беше просто проблем за регулаторите, само че и за ръководството.

Това беше малко по -малко от 20 години и е малко евентуално всяка огромна банка в Европа да има значими данни, които през днешния ден не са налични в електронна форма. Но същите проблеми продължават; Все още има нефункционални връзки сред финансовите институции и техните регулатори и към момента е битка за управлението да получи явен взор върху рисковете, които поемат.

Всъщност двата казуса са толкоз свързани в този момент, колкото и тогава. Двете страни към момента виждат нещата напълно друго. Надзорниците одобряват, че банките имат цялата информация, от която се нуждаят на една ръка разстояние, и просто би трябвало да бъдат насърчавани да вземат верни решения. Банките считат, че техните ръководители не схващат каква част от бизнеса им се прави във финансовия еквивалент на мъглата на войната. Нито не са прави.

Нещастната загадка за ръководството на риска е, че е по -малко въпрос на по -висока математика и по -постоянна битка да накарат хората да ви изпращат имейл с електронните си таблици. Няма паноптик под формата на централна книга, в която всяка транзакция се появява автоматично; Има единствено хиляди чиновници в стотици екипи, които постъпват в десетки разнообразни софтуерни приложения, всеки от тях създаде ad hoc десетилетие по -рано.

Очевидно фантазията на банките и регулаторите е да се построи този паноптик. Но към този момент се оказа прекомерно мъчно за съвсем всички, които са се пробвали. Всеки път, когато смятате, че имате изцяло осъществен набор от „ системи за агрегиране на данни за риска “, някой измисля нов артикул или навлиза на нов пазар и пропуските в данните стартират да се натрупват още веднъж.

Голямото недоумение сред банките и регулаторите евентуално ще стане още по -разочароващо в кратковременен проект. В името на опростяване и усъвършенстване, надзорните органи преглеждат всички постоянни отчети, които изискват от банките, и се отърват от по -малко потребните. Вместо това те ще изискат съответни данни единствено по въпросите, които смятат за значими, както и когато зародят.

От регулаторната позиция, те са потребни - няма повече рутинни безсмислени документи и администрация, единствено понякога поръчка за съответни данни, приспособени към неотложен проблем. Но банките не го виждат по този начин. Рутинните и постоянните отчети не са сложни за снабдяване. Те не се трансформират от месец на месец и знаете какво влиза в тях. Те постоянно могат да бъдат автоматизирани.

ad hoc поръчка обаче е условие да се даде тъкмо изгледът на Panopticon, който не съществува. Това е още по -взискателно и непрактично налагане, в сравнение с да поискате да доставите склад, цялостен с документи. Всяко такова искане изисква големи количества труд и ръчна интервенция в системите, като зашива неща, които в никакъв случай не са били предопределени преди да бъдат добавени. Търгуването на по-малко лесни постоянни отчети за извършения като това е призрачен сюжет за множеството отдели за ръководство на риска.

Целият бизнес на ръководство е да се опита да провежда потопа от данни, които една компания генерира и да ги сведе до суровината за взимане на решения, без да губи нищо важно-буквално, с цел да накара нещата да ръководят. Но информацията, която е формирана по този метод за една цел, е доста малко евентуално да бъде елементарно използваема за друга. Това противоречие е същинският проблем в основата на връзките на Банкс с техните ръководители.